Джоузеф Хелър ( 1923-1999)
Джоузеф Хелър - снимка Уикипедия
След загубата на баща си, Хелър, неговата майка и двете деца на баща му от първия брак е трябвало сами да се грижат за себе си в променливата атмосфера на Кони Айлънд. Така неговият полу-брат Лий се превръща като втори баща за Джоузеф, а майката се опитва да издържа семейството според своите възможности. Когато Хелър е на 10 години, той получава от един братовчед детската версия на Илиада, на Омир, и след прочитането й заявява, че иска да стане писател, когато порасне.
Джоузеф Хелър завършва гимназия през 1941 година, и за кратко работи в застрахователна фирма, а през 42 година се записва във военновъздушния корпус, след като Америка се включва във Втората световна война (където Франция, Великобритания, Америка и Съветския съюз воюват срещу Германия, Италия и Япония). Две години по-късно, той е изпратен в Корсика, остров в Средиземно море, където извършва шейсет военни мисии като военен пилот, като печели медал и похвала от президента за успешната си служба.
След като напуска армията през 1945 година, се жени за Шърли Хелд, от която има две деца, Ерика Джил и Теодор Майкъл. Също така започва своето обучение в колеж. Получава бакалавърска степен по английски от университета в Ню Йорк, магистърска степен от Колумбийския университет и в продължение на година посещава Оксфордския университет като стипендиант на „ Фулбрайт”, след което става инструктор по английски в Пенсилванския държавен университет.
Две години по-късно, Джоузеф Хелър започва да работи като рекламен копирайтър, като осигурява позиции в такива списания като Times, Look, McCall`s. През това време Хелър пише и кратки разкази и скриптове за филми и телевизията, също така работи и над най-известната му книга „Параграф 22”. След успеха на книгата, Хелър напуска своята работа към списание McCall`s, и се отдава изцяло на писателската дейност.
През 1961 година се публикува “Параграф 22”, който незабавно осигурява място на Джоузеф Хелър в литературната история. Главният герой в книгата е пилот във втората световна война, който не иска да продължава с летателните мисии, защото смята, че само луд човек би го направил. Когато споделя това със своите главнокомандващи, те му отказват да го освободят, като смятат, че желанието му да бъде свален на земята, само доказва неговият здрав разум. И днес книгата се използва като паралел за абсурдността на войната.
След успеха на “Параграф 22” и отдаването на Хелър на писателската кариера, той написва още дузина новели и работи над различни сценарии. Дълго време от Холивуд искали да работят с Хелър, но когато той най-после се съгласил, останал много разочарован и то до такава степен, че се отказва от правата си да работи върху сценария на най-известната му новела.
13 години след публикуването на “Параграф 22”, той публикува нова новела “Нещо се случи”, разказваща за кариерист, който няма истински приятели. Малко по-късно публикува и третата си новела “Чисто злато”, в която се разказва за еврейски професор-идеалист, който се захваща с политика.
Докато кариерата му върви доста успешно, бракът му се разпада и през 1984 година той се развежда със съпругата си. През 1986 година, докато все още се опитва да се справи с развода си, Хелър заболява от синдрома на Гилен- Баре, болест на нервната система, която го оставя парализиран за няколко месеца. Въпреки че понякога бил прекалено слаб дори да диша, Хелър успява да се възстанови, благодарение на своя приятел Спийд Вогел. Хелър и Вогел превъплащават това преживяване в книга “No Laughing Matter” (Няма нищо смешно).
През 1987 година, Хелър се жени повторно за Валери Хъмфрис, медицинска сестра, която се грижи за него по време на заболяването му. Хелър продължава да пише до смъртта си, през 1999 година, когато получава сърдечен удар в дома си в Източен Хампшир, Ню Йорк.